Последвайте ни в Google News Showcase
Понякога се питам защо трябва да избираме парламанент, който пък да избира правителство, когато реалната власт съвсем не е в тези институции. Истинската власт се упражнява от хора, които не са нито депутати, нито министри, нито премиери. Събитията от последните дни особено ясно показват, че нашата демокрация е просто една фасада, при това нескопосано изградена, зад която се крият истинските господари на събитията.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Вече цяла седмица всички медии, всички политици и анализатори се занимават с връщането на Васил Божков. Никой не говори за премиера и за лидерите на управляващите партии, които ръсят глупост връз глупост и буквално съсипват България. Говорим за Божков.
И в това няма нищо неестествено. Напротив. Хората отдавна са разбрали, че хора като него имат решаваща роля при управлението на страната. И не става дума за тенденция, която съществува навсякъде по света, а именно, че някои много богати хора оказват влияние върху някои политически решения. У нас някои много богати хора буквално нареждат на някои политици какво да правят. Спомнете си, че още при управлението на коалицията НДСВ-ДПС (2001-2005) се говореше как Васил Божков си има лична парламентарна група, при това съставена от депутати от всички парламентарно представени тогава партии. Не разполагаме с доказателства за това, но пък го приемаме за напълно възможно, имайки предвид, че много от решенията, вземани както от тогавашните народни представители, така и от наследилите ги, бяха изцяло в услуга на бизнеса на г-н Божков.
Когато този много богат човек изпадна в немилост и трябваше да се спасява с бягство, той подробно разказа какви огромни суми е предоставял на Бойко Борисов, за да върви добре бизнесът. Отново не бяха предоставени годни за съда доказателства за това твърдение и отново много хора му повярваха. Защо? Ами защото цялата история на Прехода ни показва, че нещата стават именно по този начин. Бизнесмените плащат на политиците, за да са сигурни, че бизнесът им ще се развива успешно. От своя страна политиците приемат такива решения, каквито са полезни за плащащите бизнесмени. У нас на това му казват „пазарна икономика“. А всъщност става дума за мафия, за престъпно срастване между политическия свят с този на големия бизнес, при това с участието много често и на фигури от подземието. В крайна сметка се получава така, че тези хора, които гледаме на преден план, т. е. депутатите, министрите, премиерите, са едни кукли на конци, караниците и сръдните им са пълна бутафория, а авторите на разиграваните пиески са съвсем друти. Оттук и страхът на подставените лица, когато човек като Васил Божков се прибере от доброволното си изгнаничество, решавайки да замени луксозното си убежище със следствената килия.
Говори се, че най-вероятно е сключил някаква сделка. Дори и да има такава, тя няма как да бъде с всички, на които е предоставял финансови услуги назад в годините. И със сигурност от тази сделка ще има малко печеливши и много потърпевши. И затова сега представителите на политическия елит се оглеждат страхливо и се чудят какво да говорят. Никак не искат да се окажат от губещата страна, когато Васил Божков почне да прави разкрития. Ако изобщо има намерение да ги прави, де.
Със сигурност Божков не е единственият човек, който е упражнявал реална власт, без никога да се е явявал на избори. Такъв е и един друг човек, за когото също много се говори в последно време, макар вече да не е сред живите. За Алексей Петров иде реч. Някои казват, че той обичал да се героизира, да си приписва заслуги, каквито всъщност няма, да парадира с възможности, каквито никога не е притежавал. Алексей Петров вече не може да опровергае тези свои критици. Само че наблюдавайки страхливото поведение на някои от водещите политици, последвало убийството му, и явното им нежелание да говорят по темата, оставаме с впечатлението, че те са били много по-зависими от Алексей, отколкото са склонни да признаят. Да, със сигурност бившата барета не е авторът, архитектът или както там искате го наречете, на настоящата управляваща коалиция. Тя беше създадена в ПосолствоТО и никой здравомислещ човек не отрича този факт. Но също толкова ясно е, че именно Алексей Петров е изиграл важна роля при практическото осъществяване на идеята за тази коалиция. Както каза и Татяна Дончева в едно телевизионно интервю, цяла София знае, че той организира срещата на Кирил Петков, Бойко Борисов и татко Петко, за да бъдат уговорени условията на т. нар. сглобка, само политиците от управляващата коалиция се правят, че не са чували нищо по темата.
И тук стигаме до едни други фигури, които, макар да изглеждат гротескно и често да ги вземаме на подбив, на практика определят какво трябва да се случва в страната. Нито споменатият татко Петко, нито вездесъщата Лена заемат каквито и да било официални постове в управлението на страната. Обаче по всичко личи, че именно подобни лица нареждат на министрите и депутати какво трябва да правят. Това вече наистина прилича на театър на абсурда. Оказва се, че реалната власт е в ръцета не на хората, които заемат съответните официални позиции, а се упражнява от техни роднини, приятели и любовници. Пълна дивотия е това татко Петко да реди бъдещия кабинет заедно с Бойко и Алексей, а пък Лена да дава практически указания на управляващите и да прави „задълбочени“ анализи на политическата ситуация.
Разбира се, подобен разпад на всички демократични институции е идеалната среда за действия на ПосолствоТо. Там отдавна са забелязали скромния, меко казано, интелектуален капацитет на разните татковци и пишман мадам Помпадури. Чуждите началници позволяват на лишени от способност за мислене сънародници да си играят на управляващи, при положение че въпросните лица безпрекословно изпълняват всички спускани отвън указания. Ето защо татковците, помпадурите, както и подопечните им министри и депутати без никакво замисляне ще направят всичко, каквото се иска от тях. Ще харижат на Украйна цялото ни оръжие и ще се постараят да изличат от българската история всичко, което е свързано с Русия. Освен това в обществото вече се завъртя хипотезата, че Васил Божков се е прибрал, за да обслужи някакви американски интереси. Имайки предвид, че напоследък всичко важно в България се случва само след решение на ПосолствоТо, подобна хипотеза звучи съвсем достоверно.
